Multi band vertical

Многодиапазонна вертикална антена (МАРКОВКА)              Много съблазнителна е идеята, в ограничените градски условия, да се използува многодиапазонна антена с едно захранване, проста конструкция, без използуване на тежки мачти и скъпи ротатори. Става въпрос за широколентов вертикален излъчвател, какъвто е GP с експоненциална форма. За първи път експоненциална антена в радиолюбителската практика е описана сп. РАДИО N 12 1968 г от UW4HW, размерите на която са показани на фиг.1. Тя работи в диапазоните от 14 до 28 MHz. Състои се от метална мачта със 6 разпорки, разположени на височина 1/3 от височината на мачтата и шест проводника от върха, през края на разпорките до основата на мачтата. На върха шесте проводника са свързани заедно и електрически са съединени към мачтата. В долния край проводниците са свързани също заедно, но са изолирани от мачтата. В края на разпорките, проводниците преминават през изолатори.Захранването на антената се осъществява със 75 омов коаксиален кабел. Централното жило се свързва към долния край на проводниците, а оплетката към радиали с дължина на излъчващите проводници. UA6HKH предлага вариант на тази антена ("Радио" N 9/1981 г.), UA6HVX е построил такава антена, но с височина 20 метра, работеща отлично на 3.5 MHz и задоволително дори и на 1.8 MHz. Киевчанинът В.Марков - UY5AP (от където иде името "марковка") е изработил антена с височина 10.2 метра, която по негова информация антена има КСВ на 3.5 MHz - 1.2; на 7 - 1.2; на 10 - 1.2; на 14 - 1.1; на 21 - 1.3 и на 28 - 1.2.

Фиг. 1         Малко се съмнявам в достоверността на тези данни, защото във В.Търново (LZ2NW, LZ2JA, LZ2ZK) е експериментирана такава антена с височина 11 метра, която също работи от 3.5 MHz чак до 144 MHz, но с по-големи стойности за КСВ на отделни честоти, достигащи до 1:3. Все пак тези стойности са в рамките на допустимите и могат да се "убират" с трансмач.

Ако решите да си построите такава антена, можете да се ползувате от теоретичната постановка, посочена на фиг.2, на която са посочени и основните конструктивни размери.      Като отправна точка е избора на минималната честота Fmin в MHz, на която трябва да работи антената . От там височината на антената в метри е:          H = 60 / Fmin  и  h = 20 / Fmin  Дължината на разпорките  R =  0.2 * H  Дължината на всеки един от проводниците  е  L = L1 + L2 = 1.27 * H  Мачтата е метална (железни или алуминиеви тръби) с диаметър 45-50 мм на долната секция.      За изработване на антената се използува меден многожичен или едножичен проводник с диаметър 1.5-2 мм. Шесте проводника се съединяват електрически на върха с мачтата. Добре е да се пусне седми проводник по протежение на мачтата, за да се елиминира евентуален лош електрически контакт между отделните нейни секции. На фиг.3 е показано примерно решение на този възел. В горната тръба се набива тапа с резбови отвор за болт, с който се притяга диск от двойнофолиран текстолит. В диска на по 600 се пробиват шест двойки отвори, през които се прекарват и запояват проводниците.       Разпорките се изработват от тръбички с външен диаметър 10-12 мм. Те се закрепват към мачтата с помощта на хомут, състоящ се от две стоманени скоби и заварени към тях щифтове с диаметър, малко по-малък от вътрешния диаметър на тръбичките, от които са направени разпорките (фиг.4) . Разпорките, в единият си край  се вкарват в тези щифтове, а в другият им край се набиват изолатори (фиг.5), които могат да се изработят от тефлон, текстолит, полиамид или други изолационен материал.       На 100 мм от долния край на мачтата проводниците отново се събират заедно, но изолирани от нея. Примерно решение на този възел е показано на фиг.6. Диск от двойнофолиран стъклотекстолит се фиксира с помощта на две втулки към мачтата. В средата на диска, и от двете страни, фолиото е премахнато, така че да остане само една ивица по периферията, където се запояват проводниците. Тук се запоява и жилото на фидера, а оплетката към мачтата. В точката, където се свързва оплеткета, се свързва и заземителната система, състояща се от шест проводника (радиала), с дължина равна на тази на проводниците.

фиг.3

фиг.4

фиг.5

фиг.6

Марковката на LZ2AB

Поглед от долу