Все по-вече в радиолюбителската практика се утвърждава използуването на феромагнитни сърцевини, оформени като тороидални пръстени. С тяхна помощ се правят резонансни кръгове с висок Q-фактор, магнитните силови линии са затворени в сърцевината и не указват влияние на съседни детайли. С помощта на феритни пръстени се правят ВЧ трансформатори при съгласуване на различни усилвателни схеми и антени. Малки феритни пръстени (маниста), нанизани върху проводниците силно поглъщат неконтролируемо блуждаещи токове, водещи до самовъзбуждане.
В спесификациите на много радиолюбителски конструкции е посочено използуването на тороидални сърцевини на фирмата Amidon и в тази връзка често възникват въпроси относно техните параметри и качества. В няколко сайта се намират данни за сърцевините на Amidon, но данните са на английски или немски, размерите са в инчове и това понякога затруднява една част от радиолюбителите. В тази връзка съм се постарал да синтезирам техническа информация по този въпрос, която считам, че е прегледна, достатъчна и лесно разбираема.
Феромагнитните тороидални сърцевини са два вида: желязно-прахови и феритни. Желязно-праховите най-често се изработват от карбонилно желязо, имат ниска магнитна проницаемост и са подходящи за изработване на резонансни кръгове. Феритните пръстени се изработват от никел-цинкови или манганово-цинкови сплави, имат висока магнитна проницаемост и са подходящи за резонансни кръгове, ВЧ трансформатори и дросели. .
|