В схемата е предвидена защита от късо съединение и претоварване по ток. Върху R7 се отлага напрежение, пропорционално на сумарния колекторен ток на мощните транзистори. Това напрежение, през резистор Р1 се подава на тиристора Т1. При протичане на ток по-голям от 35А през R7, тиристора се отпушва и сработва релето REL1. Нормално затворения контакт К-1 се отваря, прекъсва се подаването на управляващото напрежение към базите на усилвателите по ток и изходното напрежение се нулира, докато не бъде възстановена защитата чрез бутон В1.
Предвидена е и защита от пренапрежение. Нормално върху веригата D7, P2, R16 е приложено стабилизираното напрежение - 13.8 V. Ако мощните транзистори дефектират, върху тази верига вече ще има около 25V, падът на напрежение върху R16 ще придизвика отпушване на тиристора Т2 и от там бързо прегаряне на стопяемия предпазител F2. Въвеждане на възстановяване на защитата е безпредметно, тъй като токоизправителя вече ще се нуждае от сериозен ремонт HI.
На входа на токоизправителя е включено и стъпало за "меко" пускане. В първия момент, при подаване на мрежово напрежение, поради големия капацитет на филтриращия кондензатор, пусковите токове в намотките на трансформатора са неколкократно по-големи от работните, което може да предизвика прекъсване в първичната намотка, а най-често до бързо дефектиране на мрежовия ключ SW1. В пусковия момент върху резистора R1 се отлага част от мрежовото напрежение, което в рамките на 1-2 сек. намалява. В същото време филтриращия кондензатор С3 се зарежда до напрежение, позволяващо включването на електронното реле Q6 - REL2, предизвикващо шунтирането на R1 и понататъшна нормална работа на токоизправителя.
За консумираният от изправителя ток се съди по измереното напрежение върху R7 от милиамперметър (1 mA крайно отклонение), работещ като волтметър.
|