TRSV2

Трансвертер за 145 MHz                Трансвертерът, показан на фиг.1, е предназначен да работи в двуметровия диапазон, преобразувайки сигналите към и от трансивер, работещ в 10 метровия радиолюбителски диапазон. Изходната мощност на трансвертера е 10W, при входяща не по-вече от 10W.      Разработката е направена така, че максимално да се използуват бобини с екрани, кутия и монтажна рамка от радиостанция ЛЕН-50.   Фиг.1

Принципна схема Фиг.2       Принципната схема на трансвертера е показана на фиг.2. Чукнете с мишката върху нея, за да я разгледате. Със значително по-добро качество можете да разглеждате и разпечатате схемата от файла SCH.PDF.       На приемане, сигнала от антената през нормално затворените контакти К3 на реле Rel-3 и диодния ограничител D1, D2 и трептящ кръг се подава към G1 на двугейтовия полеви транзистор Q1. Този транзистор изпълнява функциите на ВЧ усилвател. В дрейна е включен двукръгов лентов филтър. Резистора 100 ома в дрейна, предпазва усилвателя от самовъзбуждане. От филтъра, сигнала се подава на G1 на транзистора Q2, който изпълнява функциите на смесител, като осцилаторния сигнал се подава към G2. За товар на смесителя се използува трептящ кръг с капацитивен делител, осигуряващ изходно съпротивление около 50 ома. От там сигнала през нормално затворените контакти на Rel-2 се подава към антнния вход на трансивера.          На предаване, сигнала от трансивера, през нормално отворените контакти на Rel-2 и резистивен атенюатор се подава на единия от входовете на двойно-балансния диоден смесител IE500. На другия вход на смесителя се подава осцилаторното напрежение, а изхода към двузвенен LC филтър. Съгласуването на нискоомния изход на смесителя с филтъра става чрез капацитивен делител в първия кръг. От филтъра сигнала с честота 144..146 MHz се подава на G1 на първия усилвател Q6, който също е изпълнен на двугейтов полеви транзистор. В дрейна на този транзистор също е включен резистор от 100 ома против самовъзбуждане и за товар служи трептящ кръг, чийто паралелен капацитет е оформен като капацитивен делител, с цел оптимално съгласуване с ниското входно съпротивление на следващия усилвател Q7. От този усилвател през П-филтър за съгласуване, сигнала се подава към драйфера Q8 и от там към усилвателя на мощност Q9. На изхода на усилвателя е свързан тризвенен нископропускащ филтър. Драйверът и усилвателя на мощност работят в линеен режим, като колекторните им токове в режим на мълчание са съответно 30 и 50 mA. Отпушващите напрежения на базите им се получават, съответно от D8 за драйвера и стабилизатора Q10 за крайното стъпало.       Осцилаторното напрежение и за двата смеситела се получава от кварцов осцилатор с FET транзистор Q3, генериращ на честота 38.666 MHz, утроител Q4 и буферен усилвател Q5. Товарът на този усилвател е LC кръг, като паралелния капацитет е съставен от два кондензатора, образуващи капацитивен делител. Средната точка на този делител спрямо маса има импеданс приблизително 50 ома, като по такъв начин се получава правилно съгласуване на входовете на двойно балансния смесител. Бобината L5 служи за точна настройка на честотата (116.00 MHz).       Управлението на трансвертера в режим на предаване и приемане се осъществява от РТТ сигнала на трансивера и електронните ключове Q3 и Q7, които подават съответните захранващи напрежения съответно към приемната и предавателната част и антенните релета. Реле Rel-1 и диода D4 служат за пускане на трансвертера, така, че пускащия ключ да не се претоварва от колекторните токове на мощния усилвател и драйвера и също така предпазват трансвертера от неправилно включване поляритета на захранващото напрежение.

Конструкция и детайли        Трансвертерът е изработен върху платка от едностранно фолиран стъклотестолит. Фолийната картина в мащаб 1:1 е показана  и може да се изтегли от файла PCB.pdf , а разположението на елементите е показано във файла COMP.pdf.  Данните за резисторите и кондензаторите са посочени на схемата, а данните за използуваните диоди, транзистори, интегрални схеми и бобините са спесифицирани в SP.xls. Особено внимание и старание трябва да се отдели на изработката на бобините. Преди да се затворят в екраните, бобините трябва предварително да се измерят и настроят с гриддипметър.

Настройка       След монтирането на елементите върху платката и щателен преглед на монтажа, се преминава към пускане и настройка на трансвертера. Настройката започва от последователното нагласяване на началните токове на транзисторите Q7, Q8 и Q9. За целта се откачат колекторните им вериги от захранващата с +12V шина. Токът на транзистора Q7 се регулира посредством резистора база-колектор. Ориентировъчната му стойност е около 20к, при която следва да се получи колекторен ток около 15 mA. Начален ток около 30 mA в колекторната верига на Q8 се получава чрез подбора на резистора R. Токът на транзистора Q9 трябва да бъде не по-малко от 50 mA и се регулира посредством резистора 2,2к* включен между базата и колектора на Q10. Това е един много отговорен момент от настройката и следва да се извършва внимателно и прецизно. Добре е при настройката на началния ток на драйвера и особено на крайния усилвател, колекторните им вериги да се захранват през предпазен резистор 5 ома/2W, който се отстранява след уточняването на съответния колекторен ток.       Следващият етап от настройката е установяването на наличие на генерации в осцилатора. Измерването става с лампов волтметър или вълномер. Постигането на устойчиви генерации се осъществява чрез въртенето на сърцевината на L6, а точната настройка на честотата с L5. Бобините L7 и L8 се настройват по максимално напрежение в средните точки на капацетивните делители.       След настройката на осцилаторната част се преминава към настройка на приемната част. За целта в антенния вход на трансвертера, от сигнал генератор се подава напрежение с честота 29 MHz и по максимума на показанията на S-метъра на трансивера се настройва бобината L4. Ако селeктивността на този кръг е голяма, изразяваща се в неравномерна амплитуда в краищата на диапазона, добре е той да се шунтира с резистор от порядъка на 1.5 - 2 килоома. Със сигнал от подходящ VHF сигнал генератор, се настройват последователно L2 и L3, така, че да се получи необходимата лента на пропускане. Накрая се настройва L1 по максимум сигнал към трансивера. При използуването на качествени транзистори и добра настройка се получава чувствителност на трансвертера под 0.2 µV. Настройката на предавателната част се извършва при изключени колекторни напрежения на драйвера и крайния усилвател (УМ). Отначало се проверява действието на електронните ключове и превключването на релетата. След това от трансивера се подава сигнал с честота 29 MHz, но с мощност не по-голяма от 10W. Добре е в началото мощността да се ограничи до 1 - 2W. Последователно се настройват бобините L9 и L10 в началото по максимална амплитуда, а след това по равномерна лента на пропускане. Измерването се извършва с лампов волтметър в базата на Q8.      След това към колекторните вериги на драйвера и УМ, през мощен жичен резистор 3 - 5 ома/10W и правотоков амперметър, се подава захранващо напрежение. Към антената букса се свързва активен товар 50 ома/>10W. Подава се сигнал от трансивера и с полупроменливите кондензатори в колекторната верига на Q9 се постига максимално напрежение върху товара. Следва настройка на тримерите в базовите вериги на драйвера и УМ, също по максимална мощност върху товара. След като сме убедени, че настройката на УМ и драйвера е направена, премахваме баластния резистор от колекторните вериги и отново настройваме окончателно тримерите в базовите вериги.       При захранващо напрежение 13.8 V, колекторният ток на Q9 следва да бъде 2 -2.3 А, а на драйвера - 0.5 А. При тези стойности на изхода на УМ се получава около 13 - 15 W, а след филтъра 10 - 12 W.